Замисляли ли сте се, колко от нещата, които обичате да правите, може наистина да правите през цялото време? Аз да :) ! Да видим-очевидно не мога да практикувам бойни изкуства непрекъснато-няма да мога да си покривам разходите, а и самите тренировки и екипировка са си кинти, както и да го гледаш. По разбираеми причини секс не мога да правя непрекъснато. Да ям сладко-бих могла, но образа на 200 килограмово Боби в огледалото, който изниква в съзнанието ми много бързо ме възпира. А колко неща, които не обичате да правите, ви се налага да вършите-да висите в задръствания, да джуркате ексели, всЕкви простотии…Има едно нещо, което обожавам-да слушам музика. И до сега не се е намерила пречка да го правя докато тренирам, правя секс, ям, вися в задръстване, боря някоя таблица, или нЕква друга простотия…Благодарение на разни чудесни творения мога да слушам музика навсякъде…И го правя!

Та за котешкото любопитство ми беше думата. Всяко себе уважаващо се бобърче, притежаващо котешко любопитство (защо бобърче и защо любопитството е котешко е друга история) обича да открива и опознава нови места, да пробва различни храни (което не винаги се оказва приятно занимание), да среща нови хора и да ги опознава…Схващате ми мисълта-обича да му се случват нови и вълнуващи работи….И понеже много обичам да ми се случват нови и вълнуващи работи и в същото време много обичам да слушам музика, много често прекарвам часове наред, ровейки в мрежата…Не търся конкретно заглавие, артист или стил музика. Просто разглеждам и дърпам нещо, за което нямам никаква представа какво е. После идва любимият ми момент-този с прослушването на новата музика. Понякога директно трия, това, което съм дръпнала, в други случаи решавам, че някой ден може и да ми се прислуша нещо подобно. Тогава обикновено въпросната музика си остава в папката, забутана някъде на твърдия диска на компютъра без да й бъде обърнато повторно внимание. Има случаи, в които находката си я бива-веднага влиза в „любими” плейлисти и я слушам, докато съседите не ме помолят да я сменя, че вече им било писнало. Те не че не я харесват, много хубава и приятна музика била, ама не може само едно и също. Понякога попадам на разни много специфични неща-подходящи за дадено настроение, гарнирано със съответното количество алкохол и естествено в подходящо време от денонощието. Настроението може да е купонджийско или леко замислено след концерт или много, ама наистина много скапано…

После прекарвам много време в подреждане на съответната музика в плейлисти. Плейлистите или не са достатъчно големи и докато се усетиш са се завъртели отново, или са прекалено големи и ти е необходима търсачка, за да намериш определена песен. Голяма занимавка са, но на мен ми харесва да си правя плейлисти. После като ги слушам, се чудя, къде ми е бил акъла да слагам една и съща песен във всичките или пък „ТОВА какво е по дяволите и какво прави в МОЯТА плейлиста!!!!”…”Най -обичам” като ми се слуша някое конкретно парче да не мога да се сетя как се казва или кой е изпълнителят! Тогава започва едно ровене на посоки, защото не знам колко денонощия ще са необходими да се прерови цялата ми музика, което завършва обикновено със слушане на нещо съвсем различно от първоначално търсеното.

И сега, докато пиша тези бози пак слушам музика. Нещо ново, което свалих преди малко. Като за афтър парти без дрехи….Отнася ме в свят, където логичните мисли, задръжки и скрупули се разсейват във въздуха като димът на тънката цигара. Времето на последното питие, което си остава в чашата. Където осветлението е приглушено, а леглото широко. Където няма утре и няма вчера, защото времето е между вчера и утре-каквото се случва си остава заключено в тази стая с голямо легло и приглушена светлина…