Много мислих напоследък по въпроса-дали сме научени да ценим хората около нас. Аз определено не бях, дори не ми беше обръщано внимание на това-нито от родителите ми, нито в училище. В един прекрасен момент останах сама, без приятели и малко познати, на които беше очевидно, че не мога да разчитам. Тогава се замислих защо съм попаднала в такава ситуация. Дадох си сметка, че всъщност не съм полагала никакви усилия да задържа хората, които смятам за близки, до себе си. Тогава започнах да променям отношението си, поведението си. И започна да ми прави впечатление, че изключително малко хора полагат усилия в тази посока.

 

Много ярък пример в това отношение са последните ми работодатели. Вместо да се опитат да ме задържат, след като бяха вложили доста пари в обучения, вместо да седнем и да намерим решение на проблема те ми казаха-като искаш напускай, това е твоя воля. Да, така е. Изборът беше мой. Но не е логично да губиш без бой и то да губиш човешките си ресурси. И това е само върхът на айсберга. Виждам компании, в които хората не са ценност-ценност са резултатите. Ако напрежението от лошото отношение ти дoйде в повече-Next one, please. Хората се подменят по-често от IT оборудването в офисите. Малко са компаниите, които предлагат добро възнаграждение + социални придобивки като допълнително медицинско осигуряване, обяд на служителите си и т.н… Срещат се практиките да се работи в извънработно време, без да се плаща разбира се за положения извънреден труд и тази практика да се приема за нормална от служителите. Колко процента от работещите в страната са използвали целият си годишен платен отпуск през годината-повечето хора имат натрупана отпуска. По-лошото за мен в тази ситуация е, че самите служители я приемат за нормална. Примиряват се с положението и не полагат усилия да го променят. А всъщност това е една много сериозна предпоставка за запазване на създалото се статукво.

 

И това при положение, че от години млади хора напускат страната и търсят реализация в други държави. България е малка страна-не можем да си позволим да губим човешкият си ресурс. Хммм…Всъщност дали има какво да губи държавата? Дали се предлага адекватно и добро образование, което да развива бъдещите кадри. Не че е работа на държавата да образова нацията-тя трябва да създава предпоставките, условията, в които да се развива образователната система. Условия, в които да съществува здравеопазване. Всъщност работата да държавата не е да прави здравеопазване, образование или бизнес, или каквото там се сетите. Нейната задача е да създаде условия за тяхното съществуване и развиване. Аз напоследък имам чувството, че всичко хубаво, което се случва в живота ми е плод на многото труд и е въпреки условията, в които живеем.

 

Ще ви дам пример – преди 18 дни спрях да пуша. Проблема ми с цигарите е много сериозен-пуша от 13 годишна. Въпреки че ни спукват ушите и очите с кампании против тютюнопушенето се оказа, че не успях да намеря актуална информация в интернет, за това къде мога да бъда консултирана от специалист. За мен това е куха, помпозна и шумна кампания без да има реално предприети мерки. И мисля, че това е характеристика на доста неща, които се случват около нас. Естествено, аз като груб прагматик и много материална личност, не виждам смисъла във всичко това. Виждам разхищаване на време и на ресурси в посока, която не носи необходимите резултати. Все едно да преструктурираш губещо предприятие, да наливаш пари в него, а то да продължава да бъде все по-губещо. И въпреки това да твърдиш, че взимаш мерки и си отбелязал напредък. Не че няма достатъчно такива реални примери. Или съм полудяла и само на мен ми се струва абсурдно, или обществото предпочита да си мълчи. Страх ме е да си помисля защо обществото си мълчи-може би хората нямат желание да се хванат и да променят ставащото около тях. Чакат някой друг, по-силен, по-умен да го направи. Страх ги е да бъдат проактивни,т.е. предизвикващи събитията. Като се замисля доста хора дори и реактивни не са спрямо събитията около тях, какво остава за проактивност.

 

След толкова много разсъждения по темата „Държавата е виновна за всичко” и „Няма кой да дойде да ни оправи”, които иначе такава ненавист и презрение слушам мога да напиша само че , държавата, това сме ние хората или с други думи казано спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Хващаш се и си подреждаш живота напук ако трябва. Защото всички имаме право да живеем по-добре. Но за да живеем по-добре и по-качествено трябва да се борим за това. Всеки ден. Да разрешаваме собствените си проблеми, да си вършим работата, да си чистим снега на тротоара пред къщата или блока, да си хвърляме продупченото билетче в кофата, а не на улицата. Защото в крайна сметка, правата които имаме по закон са наш шанс, но ние сме хората които активно трябва да ги търсим и реализираме. Хубавото е, че напоследък виждам подобно отношение към живота все по-често и при все повече хора.

 

Извинете ме, че станах поредния човек изразил своето недоволство от ставащото около него. Сега обещавам да направя поне едно нещо, за да се опитам да променя положението-нещо като компенсация за многото глупости, които изписах. А представяте ли си   http://www.youtube.com/watch?v=ytz_sLKr39A  …..Представяте ли си  какво щеше да бъде ако всеки правеше така…Но да не залитаме към утопиите.

колко повече хора щяха да дочетат коментара ти ако не беше italic.
преди 6 години спрях да пуша. и ми беше достатъчна собствената ми мотивация и аргументи. говориш, че другите чакали някой да ги оправи, а самата ти чакаш някой да те мотивира достатъчно да спреш да пушиш. както каза работа на институциите е да създадат условия - в случая да покажат вредата от тютюнопушенето, а избора може да направиш само ти. иначе ми харесват разсъжденията за връзката работодател-работник и специално овчедушието, с което повечето работници/служители приемат неспазването на правата им. но някои отговори идват с опита и годините, едно обяснение няма да ти свърши работа ;) (искам да подчертая, че по никакъв начин не защитавам пасивността)

Приемам критиката ти за италика. Наитина се чете трудно.
Кой ти е казал, че чакам някой да ме мотивира да спра да пуша. Напротив сама търся консултация, защото мисля че имам нужда от нея. Което не ми пречи да не пуша, междувременно. ;)