Реших и аз да подхвана любимата тема за facebook. Всичко живо се скъсва да пише критични публикации за поведението на хората в нея. Че коя съм аз да не се включа.

Ще си призная, че в началото там беше доста интересно и приятно. Тази социална мрежа ти дава шанса да общуваш с хората, с които така или иначе ти е приятно да го правиш, и то по-често от онези 2 пъти в годината, в които намирате време да пиете по бира. От време на време хващаш  някой статус или песен, които докосват нещо дълбоко, така както някоя фраза те кара да се отваряш към човека, който я е изрекъл в истинския живот.  Дори понякога съм се чудела къде общуването е по-пълноценно-в реалния свят, където ежедневно минавам покрай толкова много хора и „общувам” с тях от едното добро възпитание, или във виртуалния такъв, където обръщам внимание само на тези, с които имам какво да си кажа.  

Да влезеш в дадена тема и да намериш хора със сходни интереси и виждания някак си прави понасянето на самотата от съществуването по-лесно. Така виждайки една доста оригинална тема за селски пръчки, щампи и простия, осмиваща цялата чалгарска естетика и начин на живот, заляли бедната ни държава, не ми остана нищо друго освен да се присъединя. В началото, разглеждайки снимките и четейки коментарите към тях, се лашках между абсолютния потрес и истеричния смях. На моменти просто нямаше как да се сдържа да не напиша коментар, основно „хранещ” самоснималата се „девойка”.

Колкото повече време минаваше, толкова по-популярен ставаше facebook и простотията го заливаше все повече. Вече не беше приятното място за общуване с готини хора. Вече беше място, на което хората се хвалеха със снимков материял какви гъзари са, колко са красиви, желани и успели...Сайта стана поле за масово избиване на комплекси. В един момент комплексарщината  достигна критичната си маса и нещата излязха извън контрол. Някой пуска снимка по бански на басейна. След 1 седмица в отговор се пуска снимка топлес на яхта от „приятелка”, която много се е „зарадвала” че „дружката” й си е изкарала добре предния уикенд. Всяко петъчно напиване е подробно докуменирано и отразявано в поредния албум, носещ името на популярен клуб и съответна дата –за пояснение на неразбралите. Ако едно събитие не е подробно отразено със снимков материал то все едно не се е състояло.

Забавната група със смешно-потресаващите снимки вече не беше толкова забавна. Потърпевши идваха, искаха обяснения, обвиняваха, заплашваха, обиждаха и правеха какво ли не, само за да заглушат гласа на тези, които се бяха осъмнили в тяхната красота, сексапил, изисканост, стил и класа. Не вярвам, че съдържанието на подигравките под снимките предизвиква този фурор от емоции и агресивни реакции срямо всичко живо наоколо. Просто тези хора са неспособни да понасят критика. Стигнали до крайности в избиването на комплексите си, в демострациите на стил на живот, за тях гласа на чикиджията пред другия монитор, който им казва „wow stashna si! Mnoo sexyyyy” “6te te izppkam bejbi” е единствения, който са склонни да чуят. Това е онзи глас народен, който ги кара да се чувстват уникални и желани, а хиледите „приятели” в списъка-известни. Все пак, в чалга културата успял означава красив, богат, желан и най-вече известен. Няма значение с какво-важното е за теб да знаят много хора и името ти да се върти по жълтите медии.

После се появиха много групи, които са уж на същата тематика. В тях вече простотията, злобата и желанието за избиване на комплекси взе връх. Те са гротески. В тях крадеца вика дръжте крадеца.  Вместо съдателите им и активните участници да бъдат над нещата и да се смеят, те са затънали дълбоко в лайната, заедно с тези, които усмиват.

Всичко това ми напомни как преди години пишехме от псевдоними, без снимка, само с аватар, по форуми и страстно бранехме анонимността си. Интернет беше място за обмяна на идеи, убежище от простотията. С навлизането на социалните мрежи нещата се промениха-анонимността вече не беше приемлива. Направо си беше демоде. Човек трябваше да застане с истинското си име и истинската си снимка. А всички ние, винаги, навсякъде и по всякакъв начин се опитваме да внушим на хората, че сме такива каквито искаме да бъдем, а не такива каквито сме. И го правим, защото ние самите не се приемаме. Също така не вярваме, че другите ще го направят. И сега, създавайки профил в социална мрежа с истинското си име и снимка, но все пак виртуален, усилието на хората да се представят за това, което им се иска да бъдат е колосално. И ако facebook е криво огледало, то колкото по-голям става той, в толкова се изкривява огледалото, което всъщност е светът на виртуалното ни АЗ.

Това е парадокса на виртуалното общуване-докато е анонимно и всеки има възможност да бъде това, което не е, то е най-истинско и лишено от фалш и преструвки. Под маската на аватара сме склонни да бъдем себе си. С истинската си снимка се опитваме да бъдем някой друг. Опитвайки се, изваждаме на показ точно нещата, които така отчаяно искаме да скрием.

 

Ех, Боби... Болезнено вярно!
Добре е, човек да не губи мярка - видно обаче, си е трудничко. Иска ни се, да се видим през очите на другите, та ако не сме наясно нещо със себе си, да корегираме тук - там... А както добре си забелязала, залъгваме себе си - никой друг! Като си помисля, че колегите ми препоръчват ФБ като психотерапия.., се надявам поне медикаментите и реала да помогнат! Та който се е "загубил", да намери себе си... Хубавото е, че има трезвомислещи (все още)! Здраво стъпили на земята, без шизофренната потребност да впечатляват...
Лично аз, предпочитах блога за комуникация и втора година се блещя в монитора, за да "избягам" от неизбежното в живота. Бях в някаква трескава зависимост и необходимост да споделям, но - отмина! Преболедувах ;) Сега, когато имам достатъчно време да живея реално.., отдавна не съм тук, скоро може да зачезна и от facebook!
(Но се научих да не се заричам! Както и да очаквам да бъда разбирана...)

Съгласен.Както и в реалния така и във виртуалния свят всичко е поза и въздух.Просто ценностната система ни се скапа.Мисля че мернах твои пост за пресата и за помията която излива върху нас.Това донякъде ти е и отговор на нещата от фейсбук.Естествено частичен.И как няма да е частичен след като от всичко и най-вече от медиите ни залива само боклук.За съжаление лично аз не виждам светлина в тунела.Смятам че това е тенденция която се развива умишлено с определена цел.Темата е дълга и дъбока затова няма да коментирам.Що се отнася до виртуалното общество точно това е целта.Анонимност не защото трябва да скриеш нещо а защото можеш да си кажеш мнението независимо от това кои си и да бъдеш чут и преценен обективно.

tini4 напоследък все повече се убеждавам, че хората хлътват толкова много по виртуалното общуване, защото им липсва реално такова. Не в смисъл, че не се срещат с хора-по скоро се срещатат с прекалено много хора, но не осъществяват пълноценно общуване с тях. Това, което липсва в реалността, се опитваме да си набавим във виртуалния свят. Емоциите, които едно нещо предизвиква в нас са еднакво истински, независимо дали ни се е случило виртуално или реално.
xepxakep и аз смятам, че е умишлено развивана тенденция, въпреки че изключително много страня от конспиративните теории. Просто в един момент мозъка ми отказа да приеме, че случващото се в обществото ми, може да бъде просто естествения му път на развитие, ако изобщо съществува такова нещо за обществата.